„ПЕРЕД АТАКОЙ”
Георгий Кузьмич Суворов (1919-1944 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПРЕД АТАКАТА
Сърца пред полет – огнени са птици.
Сега гневът им вдига ален смерч.
Сега врага ще го застигне смърт,
сега ще млъкне звяр хилядолицен.
Сърца пред полет. Взор пронизва зрака.
В ръка гранатата. Не смее враг
главата с лишеи да вдигне пак.
Смъртта в окопи черни фрицът чака.
Сърца пред полет. Пръсти на цевта.
Свещено кръвно дело пред света
през мрак и дим бойците ще постигнат.
Сърца пред полет. Ще сломим врага!
Четиристенни щикове сега
над нощ зора златиста ще издигнат.
Ударения
ПРЕД АТАКАТА
Сърца́ пред по́лет – о́гнени са пти́ци.
Сега́ гневъ́т им вди́га а́лен сме́рч.
Сега́ врага́ ште го засти́гне смъ́рт,
сега́ ште млъ́кне звя́р хилядоли́цен.
Сърца́ пред по́лет. Взо́р прони́зва зра́ка.
В ръка́ грана́тата. Не сме́е вра́г
глава́та с ли́шеи да вди́гне па́к.
Смъртта́ в око́пи че́рни фри́цът ча́ка.
Сърца́ пред по́лет. Пръ́сти на цевта́.
Свеште́но кръ́вно де́ло пред света́
през мра́к и ди́м бойци́те ште пости́гнат.
Сърца́ пред по́лет. Ште сломи́м врага́!
Четиристе́нни шти́кове сега́
над но́шт зора́ злати́ста ште изди́гнат.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Георгий Суворов
ПЕРЕД АТАКОЙ
Сердца на взлете – огненные птицы.
Сейчас взметет их гнева алый смерч.
Сейчас падет врагу на шею смерть,
Сейчас умолкнет зверь тысячелицый.
Сердца на взлете. Взор не замутится.
Рука – к гранате. И врагу не сметь
Поднять голов позеленевших медь.
В окопах черных ждут кончины фрицы.
Сердца на взлете. Пальцы на цевье.
Сейчас за дело кровное свое
Пойдут бойцы сквозь мрак и сгустки дыма.
Сердца на взлете. Смолкните, враги!
Сейчас четырехгранные штыки
Над ночью золотой рассвет подымут.
1942 г.
---------------
Руският поет и писател Георгий Суворов (Георгий Кузьмич Суворов) е роден на 19 април 1919 г. в с. Краснотуранско, Красноярския край. До 1937 г. учи в Абаканския педагогически техникум, след което работи като селски учител. През 1939 г. постъпва във факултета по руски език и литература при Красноярския педагогически институт, членува в литературното обединение към в. „Красноярский рабочий”. През 1941 г. отива на фронта, с чин лейтенант командва взвод. Публикува стихове във вестници и списания като „За Родину”, „Звезда” и „Ленинград”. Приживе няма издадена стихосбирка. Загива на 14 февруари 1944 г. в боевете край р. Нарва. През 1944 г. излиза книгата с негови стихове „Слово солдата”. Посмъртно е приет за член на Съюза на писателите на СССР.